САМ В ЛОДКАТА
Те опознават света пътешествайки с гребло в ръка, закопчани за каяците си.
Рубрика MODUS VIVENDI, сп. ТЕМА
Искра ЦЕНКОВА, списание ТЕМА
Снимки Кирил Константинов и личен архив

Людмил и Orcinus Orka
Тя е красива, стройна, лека, здрава и много бърза, изрежда Людмил на един дъх. Който не знае, че младият мъж говори за лодката си, би помислил, че описва жена, любима. Людмил е бивш радиоводещ в “ FM+”, настоящ каякар и строител на лодки. Пристрастил се към плавателните съдове след като в първата година на кризата загубил работата си. “Като дете членувах в кръжок “Млад моряк”. Бях страшно запален, сглобих макет на Златната кошута, кораба на английския пират Франсис Дрейк. Но след това някой го открадна от училищната сбирка и карирерата ми като корабомоделист набързо приключи”, разказва Людмил. След това се увлякъл по екстремните спортове – влизал в пещери, летял с парапланер, пробвал се и във фотографията, докато едно телевизионно предаване
отключило старата му страст
към водата и плавателните съдове. От малкия екран обяснявали как се прави дървено кану. Запалил се, но специализирана литература на български няма, а на руски е твърде оскъдна. Наложило се да се самообразова бързо в английския, за да майстори лодки по книга, в началото на принципа проба-грешка. “Ти си луд! Това нещо няма да се закрепи на водата…”, смеели се приятелите му докато гледали как се поти на открито посред зима над първия си каяк във Вакарел. Големият град вече не е добро място за живеене, казали си двамата с приятелката му Ралица преди година и се преместили да живеят в софийското село. С малко пари от нейно наследство купили земя и започнали да строят къща с гледка към четири планини и розови залези зад пердетата.
Когато каякът станал готов, Людмил го пуснал в язовир Копринка. Лодката не само се закрепила над водата, но и запорила напред – с апломб, лъскава, неотразима. Приятелите ахнали, а Ралица се вдъхновила да се пробва в новия занаят на Людмил. И започнала в компанията на още двама мераклии да си майстори лодка. Първо й
избрала име – Aurora Borealis,

Aurora Borealis (Северно сияние)
Северно сияние на латински. Лодката е голям дизайнерски проект, но и одухотворен обект, отбелязва сериозно Ралица. Още преди да започнеш да я правиш, трябва да си я представиш. После влагаш в нея труд, пот, мечти…
Ралица е завършила Журналистическия факултет. Работи в голяма корпорация, а свободното си време посвещава на лодкарница “Косатка”, която отворили с Людмил щом станало ясно, че той вече е на “ти” със занаята. Каякът е арктическа лодка, издържа на много суров климат и променливо време. Той е лодката на ловеца, в превод от инуктитут, езикът говорен на територията на днешна Канада от ескимосите. Едноместна лодка е, напълно закрита, за да не влизат в нея вълните. Вмъкваш се през дупка, наречена кокпит, и се закопчаваш за лодката си през кръста. Някога ескимосите правели каяците си от кожи, а днес за строежа им се използват модерни непромокаеми материали. Лодката е едноместна и персонална. Прилича на дреха, ушита по поръчка. Преди да я скрои, майсторът взима мерките на водача. Изготвя проект, поставя дървото или шперплата на голата земя и пренася чертежа. Шперплатът е предпочитан, няма чворове, възли, усуквания и е по-здрав от дървото.
“Докато строяхме лодките, си помагахме взаимно под авторитетното ръководство на Людмил. Всеки от нас правеше своя каяк, който ще го понесе един ден над водата. Когато работиш в екип е по-лесно, ядосаш ли се, все ще се намери кой да те потупа по рамото: Айде бе, това е само някакво си ръбче, ще го оправим.”, разказва Ралица.
Aurora Borealis се появила след четири съботи и недели труд сред облаци от дървен прахоляк и счупени маникюри. След това започнало голямото лъскане, което отнело още един месец. Триеш с шкурката, шлайфаш корпуса, докато лодката стане
гладка и заоблена като цигулка

Ръчноизработена лодка
Сваляш излишното й тегло, за да е елегантна и бърза. Да се захванеш с лодкарство по време на криза на пръв поглед е икономически грешен ход. Лодките са вещи лукс категория. Пък и не се правят лесно – смолата, с която се споява корпоса им мирише, не бива да се диша. Праха от пиленето на материалите – също. Майсторенето им иска пространство, огромно желание, умения. И си е цяло приключение.
От лодкарница “Косатка” до сега са излезли шест каяка и едно кану. Двамата лодкостроители подчертават, че не работят самоцелно. Опитват се да развиват и програми за деца, а в това отношение са новатори. Кануто, което построили миналата година, побирало голям екипаж. Направено е на детския лагер край язовор “Беглика”. Кануто е индианска лодка, подходяща за плаване по реки и езера с по-топъл климат, открито е. Водачът го управлява, седнал на колене с едно гребло.

Детски лагер, изработка на кану
Людмил признава, че лодките, които прави, са прехвърлили границата и на най-смелите му мечти. Сега бившият радиоводещ се опитва да научи повече хора да мечтаят, залягайки над дървото и да печели нови съмишленици за водната кауза.
Ако се отбиете във Вакарел, веднага ще ви повери един разфасован каяк. После ще ви покаже как се сглобява, как се напасва до милиметри, как се шлайфа до блясък. От вас пък се иска да имате
търпение и сръчност на шивачка
Сравнението не е случайно. Преди да залепите частите на лодката, трябва здраво да ги зашиете една за друга. След това ще дойде ред на епоксидната смола и стъклотъканта и лодката ще засвети. Тогава ще разберете защо Ралица е толкова горда с първия каяк, излязъл под ръцете й. Още при кръщението нейната Aurora Borealis демонстрира невероятни качества. Изпробвали я в Турция по езера с накацали по него малки островчета. Във водите на едно от тях се промъквали край потопен храм, в друго край крепост, край старинни колони. Страхотно преживяване! Каяците са лесно преносими. Леки са, дълги са, но затова пък са тесни. Две се събират перфектно върху багажника на колата, щом замирише на пътешествие. Качваш ги и отпрашваш за уикенда към водата. Там откриваш, че са ергономични, карат се с малко усилия. Дори да не си плувец, няма опасност да се удавиш. Каякарът можеш да се спаси с ескимоско обръщане, специална техника за самопомощ, обяснява Ралица.
Миналата година заедно с компания каякари обиколили Спорадските острови в Гърция. Докато прескачали от остров на остров, влезли в открито море – около 70 км. Малко е страшничко. Лодката е дребничка,
вълните край нея са по 5-6 метра.
Плавали са и в българските води на Дунав. Това лято пък с още няколко съмишленици отпрашили към Венеция на регата. За да покажат лодките си, да видят чуждите. Да зърнеш Венеция от към водата, това е най-правилната гледна точка. Като турист пропускаш истинската емоция, ако не се топнеш във водата, смее се Ралица. Гледката, която се разкривала по Канале гранде, пред очите им била грандиозната – над 1500 плавателни съда от малки каячета до 30-местни лодки с тъпанджия, който определя ритъма на гребците. Всички лодкари били облечени карнавално- маскирани като монаси, цветя, дракони… “Имаше и екипаж от 30 жени с розово костюми в лодка, наречена “Розова жена напред”. Дори да препречиш пътя на голяма лодка и да се сблъскате, никой не те псува. Луди, готини хора, събрани от цял свят! Питат те откъде си, усмихват се, чувстваш се част от голямо семейство.

Ралица и Людмил, Лодкарница Косатка